Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.02.2010 23:09 - ИЗКУСТВОТО на живеенето
Автор: iskrenka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 865 Коментари: 0 Гласове:
4



image Човек се ражда, за да постигне живота, но всичко зависи от него. Той може и да го пропусне. Може да си продължи да диша, да яде, да остарява, да върви към гроба - но това не е живот, тази постепенна смърт. И тъй като милиони хора около теб умират по такъв постепенен, бавен начин, ти също започваш да им подражаваш. Децата научават всичко от тези, които са около тях, а ние сме обградени от смъртта.

Така че нека първо да разберем какво имам аз предвид под „живот". То не трябва да означава просто да остарееш, то трябва да е израстване. А това са две различни неща. Относно остаряването, всяко животно е способно на това. Израстването е изключително право на хората. Едва неколцина заявяват това право. Израстването означава във всеки момент да навлизаш все по-дълбоко в принципа на живота; то означава отдалечаване от смъртта - а не приближаване към смъртта.

Колкото по-надълбоко навлизаш в живота, толкова повече разбираш безсмъртието вътре в теб. Ти се отдалечаваш от смъртта и идва един момент, когато можеш да видиш, че смъртта не е нищо друго освен смяна на дрехата или на къщата, смяна на формата - нищо не умира, нищо не може да умре. Смъртта е най-голямата илюзия.

Относно израстването, просто наблюдавай дървото. Колкото повече израства едно дърво, толкова по-надолу, по-надълбоко отиват корените му. Има равновесие - колкото по-високо отива дървото, толкова по-дълбоко отиват корените му. Не можеш да имаш дърво високо петдесет метра, чиито корени са малки - те не биха могли да поддържат такова огромно дърво.

В живота израстване означава да израснеш дълбоко в себе си - там, където са корените ти.
Първият принцип на живота е медитацията. Всичко друго идва след това. И най-доброто време е в детството. Колкото повече остаряваш, толкова повече се приближаваш към смъртта и става все по-трудно и по-трудно да навлезеш в медитация. Медитация означава да навлезеш в своето безсмъртие, да навлезеш в своята вечност, да навлезеш в своята божественост. А детето има най-голямата квалификация за това, защото все още не е натоварено със знание, не е натоварено с религия, не е натоварено с образование, не е натоварено с всякакви боклуци. То е невинно.

Невежеството и невинността са подобни, но не са едно и също. Невежеството е също така състояние на незнае-не, както и невинността - но има и огромна разлика, която досега се е пренебрегвала от цялото човечество. Невинността не е ерудирана, но и не желае да бъде ерудирана. Тя е напълно задоволена, осъществена. Едно малко дете няма амбиции, няма желания. Невинността е богата, тя е пълна, тя е чиста. Невежеството е бедно, то е просяк - то иска това, иска онова, иска да е учено, иска да го уважават, иска да бъде богато, да има власт. Невежеството върви по пътя на желанието. Невинността е състояние на липса на желание. Но тъй като и двете нямат знание, ние все се объркваме относно тяхната природа. Приели сме за даденост, че те са едно и също.

Първата стъпка в изкуството на живеенето е да разберем разграничението между невежество и невинност. Невинността трябва да се поддържа, да се защитава - защото детето е донесло със себе си най-голямото съкровище, което мъдреците намират след огромни усилия. Мъдреците са казали, че отново са станали деца, че са се преродили. Защо два пъти роден? Какво е станало с първото раждане? Има ли нужда от второ раждане? И какво ще спечели той при второто раждане?

При второто раждане той ще спечели това, което му е било достъпно при първото раждане, обаче обществото, родителите, хората около него са го смазали, унищожили са го. Всяко дете бива натъпквано със знание. Неговата простота трябва по някакъв начин да се премахне, защото простотата няма да му помогне в този конкурентен свят. Неговата простота ще изглежда за света като простотия; неговата невинност ще бъде по всякакъв начин експлоатирана. Уплашени от обществото, уплашени от света, който сами сме създали, ние се опитваме да направим всяко дете хитро, с остър ум, със знания - да бъде в категорията на силните, а не в тази на потиснатите и безсилните.

А щом веднъж детето започне да расте в погрешна посока, то продължава по този начин - целият му живот се движи в тази посока. Когато разбереш, че си пропуснал живота, първият принцип, който трябва да си възвърнеш, е невинността. Остави твоето знание, забрави твоите писания, твоите религии, твоите богословски системи, твоите философии. Роди се отново, стани невинен - а това е в твоите ръце. Изчисти ума си от всичко, което не е постигнато от теб, от всичко, което е заимствано, от всичко, което е дошло от традицията, от обичаите. Всичко, което ти е дадено от другите - родители, учители, университети, просто се отърви от него. Отново заживей в простота,отново бъди дете. А това чудо е възможно чрез медитация.

Вторият принцип е поклонничеството. Животът трябва да бъде търсене - не желание, а търсене; не амбиция да станеш това или онова - президент на страната или министър-председател, а търсене да откриеш Кой съм аз? Много е странно, че хора, които не знаят кои са, се опитват да станат някой. Те дори не знаят кои са в момента! Те не са запознати със своето същество - но имат за цел да станат някакви.

Ставането е болест на душата. Твоето същество, това си ти. А да откриеш своето същество, това е началото на живота. Тогава всеки един момент се превръща в ново откритие, всеки един момент ти носи една нова радост. Една нова мистерия отваря вратите си, една нова любов започва да расте в теб, едно ново състрадание, което никога преди не си чувствал, една нова чувствителност към красотата, към добротата. Ставаш толкова чувствителен, че дори и най-малката тревичка придобива огромна важност за теб. Твоята чувствителност ти дава ясно да разбереш, че тази малка тревичка е толкова важна за съществуванието, колкото и най-голямата звезда; че без тази тревичка съществуванието ще бъде по-малко от това, което е. Тази тревичка е уникална, тя е незаменима, тя има своя собствена индивидуалност.

И тази чувствителност ще създаде нови приятелства за теб - приятелства с дървета, с птици, с животни, с планини, с реки, с океани, със звезди. Колкото повече расте любовта, приятелството, толкова по-богат става животът. Колкото по-чувствителен ставаш, толкова по-голям става животът. Той престава да бъде малко езерце, а става океан. Той престава да се ограничава от теб и съпругата ти и твоите деца - престава изобщо да се ограничава. Цялото това съществувание става твое семейство и докато цялото съществувание не се превърне в твое семейство, ти не си познал живота - защото никой човек не е остров, ние всички сме свързани.
Ние сме един обширен континент, свързани сме по милиони начини. И доколкото сърцата ни не са изпълнени с любов към цялото, в същата пропорция животът ни се съкращава.

Медитацията ще ви даде чувствителност, едно велико чувство за принадлежност към света. Този свят е наш - звездите са наши и ние не сме чужденци тук. Ние принадлежим по най-вътрешно присъщ начин на съществуванието. Ние сме част от него, ние сме неговото сърце. На второ място, медитацията ще ви даде една огромна тишина - защото цялото боклучаво знание ще си отиде. Мислите, които са част от знанието, също ги няма... една огромна тишина и изненада: тази тишина е единствената музика, която съществува. Някой е млад, друг е стар, един е черен, друг е бял, някой е мъж, друг е жена - то е без значение. Това, което има значение, е, че вътре има един океан от тишина. В това океанско състояние тялото приема определена поза. Просто едни малки неща, които са дълбоко свързани вътрешно. Не чрез книги, не чрез думи, но чрез нещо, което отива по-дълбоко - чрез тишина, чрез медитация, чрез вътрешен мир.

С увеличаването на твоята тишина приятелството ти, любовта ти все повече и повече израстват; животът ти се превръща в един танц момент за момента, превръща се в радост, в празник. Някога мислили ли сте защо по целия свят, във всички култури, във всички общества има по няколко дни в годината за празнуване? Тези няколко дни за празнуване са просто за компенсация - защото тези общества са отнели целия празник от живота ви и ако нищо не ви се даде като компенсация, животът ви може да се превърне в опасност за културата.

Всяка култура трябва да ти даде някаква компенсация, така че да не се чувстваш напълно загубен в нещастието, в тъгата. Но тези компенсации са фалшиви. Винаги помни, че обществото те компенсира, когато почувства, че ако не се компенсира, това, което е потиснато, може да експлодира, създавайки опасна ситуация. Обществото намира някакъв начин да ти позволи да освободиш потиснатото - но това не е истински празник и не може да бъде истински.

Истинският празник трябва да дойде от твоя живот, да бъде в твоя живот.Истинският празник не може да се съобразява с календара -че на първи ноември трябва да празнуваш. Странно, как цяла година си нещастен, а на първи ноември изведнъж ще излезеш от нещастието, ще затанцуваш? Или нещастието е било фалшиво, или първи ноември е фалшив - не могат и двете да са верни. И щом първи ноември отмине, вие сте отново в своите тъмни дупки, всеки в своето нещастие, всеки 6 своята мъка. Животът трябва да бъде един непрекъснат празник, един целогодишен фестивал на светлините. Едва тогава можеш да израснеш, можеш да разцъфтиш.

Трансформирай малките неща в празник. Ако си чувствителен, тогава дрехата не е просто да покрива тялото ти, а нещо, което изразява твоята индивидуалност, нещо, което изразява твоя вкус, твоята култура, твоето същество. Всичко, което правиш, трябва да изразява теб, трябва да носи твоя подпис. Тогава животът се превръща в един непрекъснат празник. Дори и когато се разболееш и лежиш на легло, можеш да превърнеш тези моменти на лежене в леглото в моменти на красота и радост, в моменти на релаксация и почивка, в моменти на медитация, в моменти на слушане на музика или поезия. Няма нужда да се натъжаваш, че си болен. Би трябвало да си щастлив, че всички са на работа, а ти си в леглото като някой цар, почиваш си.
Тези неща са по-важни от всяко лекарство. Когато си болен, викаш доктор. Но което е по-важно, викаш тези, които те обичат, защото няма по-важно лекарство от любовта. Викаш тези, които могат да създадат красота, музика, поезия около теб, защото нищо не лекува така както празничното настроение.

Правете всичко да е творческо, извлечете най-доброто и от най-лошата ситуация - ето това наричам аз изкуство да се живее. И ако един човек е живял целия си живот превръщайки всеки момент и всяка фаза от него в красота, в любов, в радост, естествено е смъртта му да бъда върховният връх в цялото му жизнено усилие. Последните щрихи... смъртта му няма да бъде грозна, каквато обикновено се случва всекидневно на всички.

Ако смъртта е грозна, това означава, че целият ти живот е бил прахосан. Смъртта би трябвало да е едно мирно приемане, едно любящо навлизане в непознатото, едно радостно „сбогом" на старите приятели, на стария свят. Не трябва да има никаква трагедия в нея. Недей да правиш нещата малки и големи, тривиални и важни. Всичко е важно. Започни с медитация и нещата ще продължат да израстват в теб - тишина, ведрина, блаженство, чувствителност. И всичко, което дойде от медитацията, опитай се да го въведеш в живота. Сподели го, защото всичко, което е споделено, израства бързо. И когато си достигнал момента на смъртта, ще разбереш, че няма смърт. Можеш да кажеш „довиждане", няма нужда от никакви сълзи на тъга - може би сълзи на радост, но не и на тъга. Но трябва да започнеш от това да бъдеш невинен.

Така че първото нещо ще е да изхвърлиш целия боклук, който носиш - а всеки носи толкова много боклук! Да се чуди човек: защо? Просто защото хората са ти казвали, че това са велики идеи, принципи... Не си бил интелигентен със себе си. Бъди интелигентен със себе си. Животът е много прост, той е един радостен танц. И цялата земя може да се изпълни с радост и танц, но има хора, които сериозно са инвестирали в своя интерес никой да не се наслаждава на живота, никой да не се усмихва, никой да не се смее, инвестирали са в това, че животът е грях, че е наказание. Как можеш да се радваш на живота, когато атмосферата е такава, че непрекъснато са ти казвали, че той е наказание? - че ти страдаш, защото си вършил лоши неща, и че животът е някакъв затвор, където са те хвърлили да страдаш?

Животът не е затвор, не е наказание. Той е награда и се дава само на тези, които са го спечелили, които са го заслужили. Твое право е да се радваш на живота; ще бъде грях, ако не се радваш. Ще бъде против съществуванието, ако не го правиш по-красив, ако го оставиш точно такъв, какъвто си го намерил. Не, остави го малко по-щастлив, малко по-красив, малко по-благоуханен.
 



Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iskrenka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 105935
Постинги: 67
Коментари: 51
Гласове: 354
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031